6 may 2010, 14:59

Твоята красота 

  Poesía » Filosófica
748 0 0

Господи,

Ти си облак забързан във синьо небе,

Ти си усмивка сияйна на малко дете,

Ти си грохотът страшен на бурно море,

Ти си полъхът нежен над утринното поле,

Ти си златната диря на падащата звезда,

Ти си крясък на птица във нощната тишина,

Ти си тихият ромон на летния дъжд,

Ти си песента на щурец в неокосената ръж,

Ти си горещата болка в майчината сълза,

Ти си блясъкът в капка лъчиста зора...

Господи, Ти си всичко,

затова не можеш да бъдеш описан,

нито пък изброен,

не можеш да бъдеш настигнат,

нито пък уловен.

Господи,

Ти не можеш да бъдеш догонен и окован,

нито ще можеш някога

от ума ни да бъдеш разбран.

Можеш само да бъдеш обичан

от човешкото сърце и душа.

И в това е скрит смисълът

на Твоята Красота!

 

 

 

Светъл и красив ден на всички!

 

 

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??