Вдишай ме нежно,
на екс ме изпивай.
Любов безнадеждна
обилно наливай.
Налей си от мен,
щом денят заумира
Пий ме в момента,
щом тя те презира.
Пази ме за дълго.
скришно ме слагай,
подир тихомълком
с мен прекалявай.
Наливай си още,
недей изтрезнява,
изпивай ме нощем
денят съжалявай.
И пиян разкажи й
за своята слабост,
че силно тежи ти
горчивата сладост.
Че руйна съм в теб,
червена и кръвна,
че боля и съм лек,
измамна, отровна.
Последно сипи си,
макар да се лъжеш.
Веднъж ли отпил си,
о, ти ще се върнеш!
© Елза Тодорова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso: