Ти виновна си за всичко.
Искам те. Това ме плаши.
Аз толкова съм бил самичък...
Трудно е да го изкажа.
Ти сама нахлу в света ми,
влезе също и в сърцето.
В мен сега е толкоз пълно.
Не тъмнее. Вече свети.
Но твоята вина е свята
и дори донякъде вълшебна.
Низ от месеци живеех сляпо.
А днес, чрез твоите очи проглеждам.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados