10 ago 2010, 11:22

Твърде депресивно... 

  Poesía » Otra
839 0 5

Когато за някой отдавна си никой

и никой на никой не казва...

А този си някой, мълчейки, бъзика

отдавна кървящата язва.

Не казваш на никой,

не ти се и казва,

а то ти стои на езика.

Как искаш да викаш,

но трудно се вика

от болката в твоята пазва.

Боли все по-яко,

пък липсва камшика

и раните също ги няма.

По гръб си се свлякъл

в поле от тръстика,

а вътре в теб - яма до яма...

© Ботьо Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за харесването!Също и за "компетентната" диагноза!Дължа ли нещо?
  • Наблюдава се тъга в настроението - депресивна психоза!!!
  • Харесвам!!!
  • Много ми хареса! Макар че това "бъзика" май бих го сменила с "бърника", финалът е трепач! Поздрав! И по-здрав!и не забравяй, че ако някой е решил да бъде никой, подобни личности се плашат от някой, който си е Някой. Не те познавам, но очевадно е, че не можеш да бъдеш никой...
  • ех, така е

    а това :

    Не казваш на никой,
    не ти се и казва,
    а то ти стои на езика.

    много вредно е ... аз пък страдам напоследък точно от обратното... разхвърлям си окървавените вътрешности където трябва и не трябва... даже срам ме хваща

    трябва да се намери оптимума
    и мисля поезията е точно това
    хем си казал, хем си замълчал
Propuestas
: ??:??