27 may 2007, 11:44

Твърдо 

  Poesía
599 0 8

Obra no adecuada para menores de 18 años

 

Съблечи ме най-после, за Бога!

Усещам дрехите като стена.

Разкъсай ги, срини преградата,

усучи косите ми около ръката си,

извий главата ми назад,

целувай шията, очите, устните...

Сграбчи ме яростно! Как искам да усетя

раздиращата болка от рязкото проникване

и силата на твоето връхлитане.

Студен и твърд, ръба на секундите се впива в плътта ми...

Искам да ме гледаш, да виждам как зениците стават огромни

и попиват светлината на моите!

Ръцете ти да ме намират,

там, където никога не съм знаела, че мога да бъда!

Думите ти да оставят следи по кожата - като резки от горещи камшици... Вълни да ме заливат с резки амплитуди...

От Арктика до Екватора да ме помитат...

Не очаквам нежността ти сега - дай ми гнева си,


роден от мисълта, че ме искаш повече от живота си...

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • не вярвам,че в началото е било словото...а,него кой го е създал-някой
    който може да го чуе...
  • Гнева е роден от мисълта, че...
    Мисълта е най-великата сила според мен. Всичко се случва в главите ни. Съвсем друг е въпроса, дали имаме сетивата да чуем и разберем мислите си.
    Поздрави!
  • мисълта е слаба работа...не може да й се вярва,че те иска повече от живота,според мен...
  • Благодаря на всички ви!!!
    Георги, очаквам предложението ти - "роден от... " какво, според теб
  • Хареса ми...само това "роден от мисълта"...ако не беше от мисълта...
    Поздрав!
  • Пламенно и страстно!
    Поздравления!
  • Поздравления, Ради!!! Много страст има в стиха ти!!!
  • Ехаа, силно еротично!
    Браво, Радост!
Propuestas
: ??:??