17 ene 2010, 10:10

Тъ Уан 

  Poesía » Otra
602 0 6
съм на габаната долчето
 
дъ онли уана
 
светлината пътеводна
 
в основата на езика
 
гласните ми звуци
 
дращят нежната линия
 
нощта ти
 
оставят тъмни кръгове
 
болки
 
един въпросителен знак
 
за безкрайност
 
редки по състав определения
 
и една малка въздишаща сянка
 
по сплетения сън
 
на ръката която не ми помни името
 
съм на долчето габаната
 
в златния мъх
 
на поникналите съласни
 
заспалата котка на покрива
 
онли
 
събрал в мигване луна
 
в която да се удавиш
 
парфюмиран
 
срязан на две
 
малък хартиен къс
 
сдъвкан с хлад
 
и пътеводна светлина
 
на дъното на езика ми
 
уан

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??