23 feb 2010, 9:44

Тя 

  Poesía » Otra
626 0 15

Оплитат паяжинна мрежица

бръчките по нейното лице.

И всяка бръчица–чертица

има корен в нежното сърце.

 

Живот – не по масло и мед,

изпълнен с радост и тъга.

Тя беше имала късмет

да бъде майка и жена.

 

Усмивките си бе раздала

искрено, без капка жал.

Дом, огнище бе създала,

опазила го бе от зло и кал.

 

Бе дала толкоз добрина

от всеотдайното сърце.

А сега, останала сама,

от бръчки мрежица плете…

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??