10 ene 2012, 19:38

Тя 

  Poesía » Otra
764 0 21

Тя

.............................................................

Тя няма кости и не сеща жал

в минути на раздор и на печал

и никога не носи вместо диадема

короната която дава но и взема

властта на славата да е потребна

като препечена кора от пита хлебна

 

природният талант да е себична

във всяка жажда по-различна

я прави част от нечие стенание

прикрито в мигове на отчаяние

и въпреки предлаганата ù утеха

тя носи кожата си като сетна дреха

 

зачевайки износва светлината

и ражда я напук на правилата

в постелята на мрачните видения

отхвърляща човешките съмнения

сражава се с представи и понятия

во истина в лъжовни възприятия

 

опъват мрежи - искат да я хванат -

какво пък с улова ще си останат

онези дето с лов се препитават

убият ли я хвалейки се съжаляват

за изстрела за времето необратимо

от тях превърнато във непростимо

 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??