30 jun 2019, 17:54

Тя 

  Poesía » De amor
506 3 3

Тя

 

След нея всичко друго е лъжа!

Душата ми пустиня е след нея!

Всичко вътре в мене опустя

и след нея не горя, а тлея!

 

Тя бе слънце, въздух и вода!

Бе росата сутрин по тревата.

Беше чиста момина сълза!

Бе балсам отровен за душата.

 

Бавно ме убиваше с любов.

Тровеше ме с нейните целувки.

За нея бях на всичко аз готов!

За нежните и, страстните милувки!

 

Тя за мене беше пролетта.

Есента мъглива и студена!

Тя за мене беше любовта!

Истинска, ала несподелена!

 

30.06.2019 г.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всъщност има логика и то голяма, но тя не е стандартната. Подобно на мозъка на един луд, където никой не вижда логика, тя е там и си е неговата - ясна, точна и подредена Във всичко има смисъл, друг е въпроса дали останалите го виждат.
  • Идеята ми е друга, че самият ти си вредиш, когато залагаш всичко на една карта, знаейки най-малкото, че не е печеливша, в случая споделена. Не съдя никой, просто се чудя
  • Красив стих, с много чувство!
    Обаче аз всеки път се чудя, как така се гмурва човек в една несподелена любов и тя става за някой всичко?! ( лично виждане )
Propuestas
: ??:??