14 dic 2009, 15:23

Тя 

  Poesía » Otra
1109 0 12

 

 

Тя заседна на челото,

вече дълги години.

И ме гледа от упор,

не помръдва за миг.

И изтъква ми своите

неумолими мотиви,

и следи ме със поглед

на озъбен критик.

А пък аз я поглеждам

и усмихвам се кротко,

и поглаждам я с пръсти

още щом зазори.

Тя нехае за мен

и стои си на топло,

и рисува по челото

от живота бразди… 

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??