16 nov 2009, 0:45

Тя дойде 

  Poesía
585 0 6

Тя дойде с тиха стъпка, с усмивка.
Дълго чакана влезе у нас мълчешком.
На надеждата огъня, още нестихнал
анонсира я - лидер на нашия дом.

Срамежлива и кротка и съвсем непорочна,
копнежи, чувства и мисли ароматно разля.
Едно лудо прегръщане с погледи почна.
Тишината дори от възторга събуден запя...

И разляха се сякаш вълшебните звуци
като музика, сътворена от неземни ръце,
а сърцата туптяха подобно щастливи капчуци
и припяваха с глас - тя дойде, тя дойде, тя дойде...

По-прозрачна от утро и по-светла от смисъл,
по-красива от залез и по-блага от вест,
мойта муза пробуди и ето прописах,
та нали тя дойде тук при нас точно днес...

На наслада ухае и бавно изпълва легена,
а възторга си аз пред вас не желая да крия.
Ще се грея със нея, макар че е всъщност студена
току-що дошлата в дома ми ракия...




© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??