Не ти ли стига, че не знаеш как се иска?
Не можеш ли да ходиш, без да стъпваш във калта?
Не чуваш ли?
Не виждаш ли, че в мене всичко иска
отново допира на твоята ръка?
Навярно скъса и изхвърли мойта снимка от портмонето
и от твоята глава?
Която и да сложиш там, ще бъде вече късно за вина!
Боли ли те?
Но нека я боли и нея!
От болката се ражда любовта.
Забрави ме и бъди със нея, но тя е аз, излязла от прахта!