Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,
със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.
Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти
чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.
Знае как да мълчи и обича разходките нощем.
И си тръгва и идва, когато и както поиска.
Тя е Прима-примисима. Сцената - тревните площи,
по които пресича, лъстива като одалиска.
Виж я: Грация съща, пристъпва по сивия плочник -
има среща с Луната. А някъде я очакват.
Но ще тръгне натам не по-рано, не късно, а точно
във мига, в който тя е решила, че трябва. ...