Тя е Любов такава...
Откъде ми я прати, Боже,
тая Любов неведома,
като джунгла е неизбродна
и като мрак непрогледна...
И колко ли ще съм грешна,
че не намирам нито такъв храм,
нито толкова свещи,
Душата ми да утешат
или да опростят греховете ми...
И почти до ръба извървяла
и джунгли, и плаващи пясъци,
хищен отлив я грабнe
и стихнe на чайките с крясъка...
Тя е Любов такава:
От пясък пустинен по-жадна,
пътя застила със лава
и къса плът безпощадно,
айсберг топи във жарава...
Тя е Любов такава...
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados