Тя е цялата толкова тънка.
Тънко уиски в кафяво шише.
Тънкостенна отвътре и вънка,
не понася небрежни мъже.
Как успява със толкова крехкост
да остане все още жена
днес, когато е дяволски лесно
да си паднала, бивша звезда!
Тънки устни и тънка усмивка,
беззащитна и тънка снага,
тънки пръсти със тънка извивка
на една тънкострунна ръка.
И е истинско чудо, че крачи
между целия този народ.
И се моля дано не я смачкат
от нехайство или пък от злост.
С притаена въздишка я пазя
между двете си груби ръце.
Тънка роза във тъничка ваза.
Тънко капе във мойто сърце.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados