Тя, гордостта,
е лош съветник
и пречка да се примирим
със неизбежното и нежелано -
внезапно спираме на пътя,
без шанса пак да продължим!
Тя, гордостта,
е мост запален
между приятели добри -
забиваме кинжали-думи,
а после, раните си ближем
и загубите си броим!
Тя, гордостта,
е плащ, под който
душата ни уплашено трепти -
преглъща болки и обиди,
ридае, вместо да извика:
Ела!
Прощавам ти!
Прости!
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados