Тя не знае какво е самота
от години, разпиляна броеница,
стихове промъкват се в нощта,
палят неуловимата свещица.
Тя не знае какво е самота,
прегърнала момчето с чарлстона,
в танц полита дългата коса,
ноти се смеят на акордеона.
Тя не знае какво е самота,
сменя къси с дългите поли,
слуша на щурците песента
и й е хубаво със спомена да спи.