ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
2 may 2015, 18:37

Тя обичаше 

  Poesía » Filosófica
578 0 5

/ на mariniki /

 

Тя обичаше музиката и дъжда,

но винаги мечтаеше да бъде в полето.

В бурята. Под пороя да диша с пълна душа

и да чака слънцето... Само дето не се сбъдна... Дето...

 

Тя обичаше музиката и гората.

Да стъпва по мъхнати пътеки, да усеща листата,

да чуе приказки от стъпките на сърната...

Само че в този край бяха свършили чудесата...

 

Тя обичаше музиката и нощта.

Обичаше да кръстосва стари сокаци,

да стъпва на пръсти, да вдиша древността

и да няма завръщане... Почиташе и сираците...

 

Тя обичаше музиката, обичаше дните,

които рано започваха и бяха дълги...

Обичаше да се буди със слънце в очите.

А слънцето беше "легнало на хълбок"...

 

Тя обичаше музиката и тишината

в която се отразяваше последният звук.

Така забравяше всичко любимо И на душата...

Но тези очи... Те бяха СЕГА и ТУК!

 

Тя обичаше...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

  • С това минало време в стиха, ми изкара ангелите,човече!Видях последния ред и коментара на mariniki, та си отдъхнах!
    Поздрав за красивото посвещение, Краси!
  • Много добро.Браво.
  • Прекрасно е..., а кой не обича...!!!
    "Тя обичаше музиката и гората.
    Да стъпва по мъхнати пътеки, да усеща листата,
    да чуе приказки от стъпките на сърната...
    Само че в този край бяха свършили чудесата..."
  • Чудесно посвещение! Да, тя обичаше и обича...
  • ех, Краси... трогна ме, приятелю..
    много, умееш да провокираш и вдъхновяваш
    с прекрасните си стихове...
    благодаря, от сърце..

    тя е мираж...
    от самотния ъгъл на нощния мрак
    събираща в шепа неслучени топли светулки
    за тъмното в твоите мисли
    когато не спиш
    пак заслушан в съня на тревите...
Propuestas
: ??:??