pen4eto999 (Пенка Маринова)
13 152
21 dic 2006, 11:50

Тя остава 

  Poesía
889 0 4
Ти нощем идваш в стаята при мен
и взирам се в красивото лице
пристъпваш ти,към мене устремен
о,спри да биеш,моля те,сърце!

Вземаш тялото ми на ръце,
сега не чувствам страх любими
понасяш ме незнайно накъде
носи ме,даже през пустини.

Преплувай и дълбоките морета
знай,пътя ни звезда ще осветява
вярвай,с теб ще полетим в небето
и слънце,пожелаем ли,изгрява.

Не се плаши,че с теб ще се събудим
съня ще свърши,не и любовта ни
не само сън е обич до полуда
ще бъдем утре пак със тебе двама.

Не само сънища любов пленява
щом истинска е и след сън остава!
6.01.99г.


© Пенка Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Пепина!Всичките си стихове написах през 98 и 99г,сега не бих ги написала така,сега съм малко по-зряла.Разбрах те с най- добро чувство,ако не е критиката как ще се променим към по-добро?!
  • Поздрав с усмивка и за този стих!
  • Чудесен стих с много хубав финал!!! Поздрави!!!

    п.с. Поправи "пуСтини".
  • Прочетох и трите ти стиха. Като идея са добре (вечната тема за любовта), но ще си позволя да ти дам един съвет и като адашка и като доста по-стар участник в този сайт. Обикновено пишем коментар само ако сме възхитени от дадена творба и от тактичност избягваме съветите и забележките. Очаквам да ме разбереш, с най-добро чувство. Римите са ти доста натрапващи и е много по-добре ако ги направиш през ред. Колегиален поздрав!
Propuestas
: ??:??