Тя се казва Пепел
И е повече от истинска
Изрязана е от списания и вестници
И зашита със конци
На стената ми е залепена
Като кукла на вериги
Изпотена е и е отнесена
И се е замислила за нищото
Тя е тишина защото слуша
Очите й оглеждат стаята
Рисуват
Върху бялото
Тя се казва Пепел
Изгорена от страстта си
Непорочна като бебе
Преоткрило самотата си
30.10.2006
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados