Посветено... >>>
На моята баба, която беше еталон за доброта и с която се разделих на този ден преди 44 години...
Когато ми е тъжно и нелепо
аз все си спомням за онези дни
как тихата ти обич неусетно
ме следваше в безкрайните игри.
Усмивката не помня. Помня само
очите ти в безкрайна доброта,
когато се събуждах сутрин рано
и вечер пред иконата стоях.
С молитвите ти святи как заспивах...
Огряната с кандилото коса... ...