на баба с много обич

Тя си отиде тихо със дъжда,

превърна се във птица и отлитна,

във друго измерение изгря

свободна бе и огнено честита.

След нея се посипа светлина,

щурци запяха в есенна омая,

там някъде далече над света

отвори се вратичката на Рая.

Животът изтанцува своя танц,

една душа пребори страховете,

изписа във небето с лунен гланц,

че пак ще я закрилят ветровете.

20.11-21.11.2018г.

Елица