на баба с много обич
Тя си отиде тихо със дъжда,
превърна се във птица и отлитна,
във друго измерение изгря
свободна бе и огнено честита.
След нея се посипа светлина,
щурци запяха в есенна омая,
там някъде далече над света
отвори се вратичката на Рая.
Животът изтанцува своя танц,
една душа пребори страховете,
изписа във небето с лунен гланц, ...