Тя си тръгна…
Тя си тръгна безмълвна с последния влак,
от най-далечната гара и потегли в безкрая,
където за мен няма да има никакъв знак,
докога и защо за нея аз ням ще мечтая.
Кат пътник без посока се лутам отново в нощта,
където пътеките на живота чезнат в тъма,
бездомен и самотен вяло кълна си душата,
и си чакам деня, в който ще напусна земята.
Винаги те обичах, но ти не разбра ме,
ти не разбираше, а аз пак те обичах,
но любовта все пак накрая надигра ме, ...