Тя, той, то
Тя:
.Девет кръга делят ме от Рая
и пътеки с неясна посока.
Любовта и във двата си края
се оказа потънала в болка.
Аз съм всекиму вече ненужна
и сълзите ми нищо не значат.
Добротата е глупава длъжност.
Страховете са често палачи.
Тук съм. В ниското. Има утайка.
Как с тъгата човекът борави?
Аз – жена. По професия “Майка”
уча се да живея по навик.
Той:
Тази вечер отново ме няма.
Любовта се превърна в привичка.
А детето все плаче за мама.
Аз съм вечно виновен за всичко.
Не помагам. Не струвам петаче.
Не обичам. Не мога. Не трябва...
Хей, човек съм. И кръста си влача.
И обменям живота за хляба.
Тази кръчма ми носи утеха.
Не, не искам в дома си да ида.
Всеки сам си избира пътеката
всеки губи понякога свидното.
Детето:
Мама плаче. А татко го няма.
Гледам нощем: “Замръзнало Кралство”
Искам много да стана голяма!
И планувам перфектните бягства
© Деница Гарелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Една история в която на преден план излиза собственото аз. Аз съм виновния. Аз съм жертвата. Така загърбват детето и в него полека, полека израсва и неговото аз. Нещата не трябва да стигат до там. Иска се разбиране отрано, зада не отиде всичко на боклука, зада няма страдание. Бягството не е спасение!
-
Благодаря, Ася 🥰😘
-
Благодаря, Стойчо
-
Този самотен и изгубен в сърцата ни свят!
А душите ни копнеят друго...
Поздравления, Деница! -
Благодаря, Мария!
-
Много добре разнищен проблем в сърцевината на най-малката социална общност, емоционално изграден като поетичен изблик от позицията на всеки от тримата му члена. Тежък Бермудски триъгълник, погълнал не едно семейство. Браво, Дени!👏💋💖
-
Благодаря, че сте се спряли на тая семейна “идилия”.
Прегръдки. -
Много истинско и докосващо! Всеки носи своята истина и болка, но цената винаги се плаща от децата! Поздравления!
-
ех, ех ...
-
Всички са нещастни...ама че работа
-
Тъжно- всеки се чувства нещастен, всеки се чувства жертва
-
Поздрави, Дени, прекрасно описани различия в мисленето на жената и мъжа. Затова трябва да се споделя.
-
Говориш с много болка и поетичен жар за самотата в много български семейства. Често членовете не си говорят помежду си, не споделят как се чувстват, защото се страхуват да не бъдат отхвърлени и така се разминават в любовта, която плаче на вратата на сърцата им и моли да ѝ отворят. Подходящо е за психотерапия на деца и семейства, защото показва проблема отвътре
-
За нещата от живота... Хубаво казано, за грозните истини.
-
Силно, дълбоко и замислящо!
-
И нито дума повече!
-
Благодаря ви!
-
Много силно и дълбоко!
-
Тъжна картина...
-
Ох, Светле, да... Често срещам.
-
Ох, тъжно е , но все по-често се превръща в модел, за съжаление! Много истински описано!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
