Тя вървеше с цветя в ръцете,
вятър нежно вееше нейните коси.
Тя вървеше с тъга в сърцето,
с минало, без настояще в нейните мечти.
Тя вървеше, стъпваше леко,
с мисли, потънали в есенната гора.
Есенно слънцето топлеше меко
нейната хубава примирена душа.
Тя вървеше сама по пътя с листа,
не беше така сама преди.
Какво от туй, когато съдбата
един път на две пътеки раздели?
Тя вървеше, изхвърли цветята,
не искаше спомени в себе си вече.
Тя се затича по пътя неравен,
поела по нов път, надалече...
© Боряна Todos los derechos reservados
с минало, без настояще в нейните мечти." - чии мечти - своите, а не на кого мечтите - "нейните"!