Мразя си тялото. То те желае,
стъпкало чест, морал и приличие.
Някак напук на душата. А тя е
няма, безчувствена и безразлична.
Подлото тяло откликва горещо –
глина в ръцете ти, сляпо покорна.
То е обвивката, тленното нещо,
плащ на душата, преходна форма.
Че тя, душата ми, ядка нетленна,
безсмъртно АЗ е. Рая и Бога.
Тя е Началото, Края, Вселената,
с нея мечтая и всичко мога. ...