4 abr 2012, 11:43

Тялото 

  Poesía » De amor
736 0 9

Мразя си тялото. То те желае,

стъпкало чест, морал и приличие.

Някак напук на душата. А тя е

няма, безчувствена и безразлична.

 

Подлото тяло откликва горещо –

глина в ръцете ти, сляпо покорна.

То е обвивката, тленното нещо,

плащ на душата, преходна форма.

 

Че тя, душата ми, ядка нетленна,

безсмъртно  АЗ е. Рая и Бога.

Тя е Началото, Края, Вселената,

с нея мечтая и всичко  мога.

 

И нека те лъже моето тяло.

То без душа е бедно сираче.

До болка и лудост за теб закопняло

тялото пее.  Душата ми плаче.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??