17 sept 2008, 20:18

Тъга 

  Poesía » De amor
633 0 3
Сред облаци тъмни луната отплува
и скри се зад оня далечен хребет.
Затварям очи и пак сякаш сънувам:
пред мене застава познат силует.


Аз знам, че напразни били са мечтите -
ти пак си далече, а тук в самоти
безутешно сърце, от тъга убито,
за тебе с любов и надежда тупти.

© Василена Т Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??