Дори тъгата е убийствено красива
със своите разплакани очи,
усещаш я туптящострастно жива
с блестящонежни сребърни сълзи.
В тъгата има огнени отблясъци,
умело скрити зад небрежна меланхолия,
стаени вопли, стонове и крясъци -
неопозната дива територия.
Една сълза отронена се спуска,
превръща се в лавина и повлича ме
в порой от бесни, бурни, ярки чувства:
Здравей, тъга, аз твоя съм - обичам те!