Тъга
Въздишките отдавна не броя.
Сълзите си продадох за кошмари,
но ти не ме остави да заспя –
блуждаеща сънят ми пак ме свари.
И ето те отново, в стих облечен –
болезнено реален, а безплътен.
Тъй близо си, а всъщност си далече,
обрекъл ме на жалби в час безпътен.
Безсъници... Любов... Бутилка узо...
Виновни сте, във плен че ме държите.
Заключихте едничката ми муза ...