В мъничка кутийка
аз скрих моето сърце.
То е толкоз наранено,
че трепти като звънче.
От поредната измама
то не се съвзе!
И какво ли му остава?
Обидата и самотата.
Времето лети, не чака,
и животът си бавно тече,
и защо е тази човешка,
лоша, коварна черта.
За собствена угода
и твойта жалка суета,
да раняваш страшно
една любяща душа.
© Аз Todos los derechos reservados
аз скрих моето сърце.
То е толкоз наранено,
че трепти като звънче."
-------------------------------------------------
В живота се редуват радост след тъга и
само след дъжд блести дъга, няма ли дъжд,
няма и дъга, никога не забравяй това.
Пожелавам и на тъжната лирическа, и на
нейната прекрасна авторка щастлив късмет
и красиво споделена любов занапред!
Поздрави и от мен!