26 feb 2013, 11:32

Тъга 

  Poesía » De amor
1057 0 4

В мъничка кутийка

аз скрих моето сърце.

То е толкоз наранено,

че трепти като звънче.

 

От поредната измама

то не се съвзе!

И какво ли му остава?

Обидата и самотата.

 

Времето лети, не чака,

и животът си бавно тече,

и защо е тази човешка,

лоша,  коварна черта.

 

За собствена угода 

и твойта жалка суета,

да раняваш страшно

една любяща душа.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "В мъничка кутийка

    аз скрих моето сърце.

    То е толкоз наранено,

    че трепти като звънче."
    -------------------------------------------------
    В живота се редуват радост след тъга и
    само след дъжд блести дъга, няма ли дъжд,
    няма и дъга, никога не забравяй това.
    Пожелавам и на тъжната лирическа, и на
    нейната прекрасна авторка щастлив късмет
    и красиво споделена любов занапред!
    Поздрави и от мен!
  • Хубаво!
    Очаквам нови стихове от теб.
  • Не тъжи, дано срещнеш истинския човек !За кретени не си заслужава да страда човек!
  • Отхвърли обидата и продължи нататък.
    Някъде, на някой ъгъл те чака твоята любов.
    Тази любов, която ще ти даде криле да полетиш.
    Не се отказвай!
    Животът е прекрасен!
Propuestas
: ??:??