Защо ме ти раздираш,
изстрадалото ми сърце убиваш,
ти моя страстна болка,
сайбия на душа ми гòрка.
Ти не можеш менe да сломиш,
ще се опиташ да ме победиш,
но в скръбта си гнетна
ще остана аз непоколебим.
Искам и ще го направя,
там, където ти се провали
ще застана аз - горд, велик
и ще ти се присмивам
във предсмъртния ти вик!
Част от стихосбирката "Изгубена душа"
Кристиан Дочев
11.02.2013 г.
© Кристиан Дочев Todos los derechos reservados