Тъга

9 nov 2014, 22:18

Poesía

386 0 2

Слънчев лъч наднича,

гали моето лице.

Събужда ме и с кикот

скрива се зад облаче - перце.

Прекрасен ден започва.

Природата рисува със замах

картини чудни - зелени гори с ароматни цветя.

Помниш ли как ни целуваше горския мрак?

Бяхме млади, щастливи,

волни птици, пуснати на свобода -

газехме окосеното сено,

гледахме се в очите и се кълняхме в любов.

Изпращахме на всички своя зов -

не ни съдете, радвайте се на нашата любов!

Изгаряхме, като свещи в пламък общ,

избрали един живот и обща съдба.

Измислено щастие - но наше...!!!

Избърши си сълзите, аз пак съм твой!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2014-11-10T19:59:46+02:00

Благодаря. Уча се от Вас! До нови срещи !
stoyna (Стойна Димова)

2014-11-09T22:30:19+02:00

Поздрав за хубавото стихотворение!
Нови творчески успехи!