3 feb 2009, 17:47

Тъга 

  Poesía » De amor
754 0 20

Тъжно дърветата

клони поклащат,
върбата приведена
в мрака ридае,
бавно очите ти,
пак ме изпращат,
дали ще се видим отново,
не зная!
Бисери чисти
от очите ми капят,
събираш ги с обич
в мъжката длан,
като лава горещи,
ръцете разтапят,
тъга те обсебва,
като гост нежелан.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??