Дъждът вън силно валеше -
скрития плач на душата,
че без теб тъжно ми беше
и зад облак чезнеше светлината.
Че земята слънце желае
и безоблачни дни
и за тях напразно мечтае,
а вън пак неспирно вали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.