the_dead_heart (Марина Атанасова)
10 7
10 feb 2007, 2:20

Тъга 

  Poesía
1000 0 3
След дълго време на раздяла,
когато в мен уж всичко вече прегоря,
се срещнахме съвсем случайно
и непредвидено сред гъстата тълпа.

Поспряхме се, с ръце горещи
само по едно "здравей" да разменим,
но както в миналите срещи
внезапно осъзнахме,че заедно вървим.

И сякаш всички други хора
изчезнаха, останахме сами.
Аз продължавах да говоря
и нещо пак отвръщаше ми ти.

Но всъщност в твоите очи потъвах
и ти разказвах много тихо как
за тебе дълго, дълго аз тъгувах
и колко съм щастлива в този час.

А ти ми отговаряше, че, ето -
случайността отново ни събра,
за да поправим грешката си, нека
започнем всичко отначало пак.

Ала внезапно с тебе изтрезняхме,
притиснати от страшната тълпа.
"Приятна вечер" с теб си пожелахме
и всеки сам си тръгна към дома.

И само в погледите ни остана
дълбоко скрита нашата тъга,
за да напомня като стара рана,
за да боли в час на самота.

© Марина Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И само в погледите ни остана
    дълбоко скрита нашата тъга,
    за да напомня като стара рана,
    за да боли в час на самота.

    Великолепен стих!
    Браво!!!
    Продължавай все така!
    От мен 6
  • Понякога не ни достига много малко за да сме щастливи!Поздрав!
  • много ми харесват такива стихове браво има и рима и всичко се връзва!
    от мен 6!
    поздрави!
Propuestas
: ??:??