Живот - къде е, за какво?
Съдба - било, каквото е било.
Не искам нищо, никой... вече.
Боли... И времето ми май изтече.
Коледа? Къде? Не я желая!
Какво ще стане - как да обещая?
Усещам как изчезвам и се сривам.
Как болката жестока изцяло ме обвива.
Усещам, че няма път и няма посока.
И отваря се поредната рана дълбока.
Дотук... Изгорях! Сега вече просто ще тлея.
Не обичам, не мразя, а просто живея. ...