Тъга

3 dic 2009, 0:09

Poesía » Otra

606 0 3

Капките дъжд се стичат по стъклото,

оставяйки влажна следа,

красива е гледката на дъжда,

ромолящ тихо в нощта.

Лежа във леглото сама

и мисля си за това,

колко голям е светът,

колко жестоки са хората.

Колко сив е градът,

колко сме поддадени на умората,

на гнева в нашите сърца.

И колко далече сега е денят,

във мрака утихнала сякаш шептя

"не искам подобна съдба".

Не искам във сивия град

да присъствам на поредния листопад.

Не искам в леглото сама -

желая от страст да крещя.

Не искам във мене гнева -

нима есента причинява това?!?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dragon (Никица Христов)

2011-01-11T20:33:46+02:00
raina87 (Райна Боянова)

2010-03-31T18:29:14+03:00

благодаря ти за хубавите топли думи ...необяснимо е може би защо я има дори и за мен,но тъгата винаги е била част от живота ми ,част за която малко хора знаят ...
pernicious (Александра Бориславова)

2009-12-22T17:09:25+02:00

Толкова си млада и чаровна, защо я има тази тъга? Защо усещам болката? Усмихни се, малка моя, ти просто можеш всичко! Само си го пожелай...