А моето сърце остана там -
във твоя град, на вашта гара,
където зърнах за последно погледа ти ням
с тъгата на лицето и грозната цигара.
Пародия голяма май трябва да рисувам,
но всички думи няма да ми стигнат,
така, както ми се иска да напсувам
човека, нараняващ без очите му да мигнат.
Игра смешна и несправдлива
играе с нас света,
макар понякога и горделива,
не знам с какво залужих аз това. ...