Тъга

13 ene 2008, 21:07

Poesía » Otra

590 0 2

Няма да забравя деня, в който исках да си до мен, исках го толкова много;

Не ден, не два, месеци наред;

И този ден дойде.

Бях щастлива, но за малко.

Не знаех, че толкова много те е страх и че искаш само да си в моето легло;

Е, за малко беше розово, за малко беше сладко;

И после - ти си тръгна, избяга;

Дали от страх или просто, защото не получи очакваното...

Аз страдах, много плаках, и в последствие разбрах защо -

не заради теб, а унижена бях...

Но бързо аз разбрах, че ти си нищо, ти си никой в мен...

Един ден ще разбереш какво си изгубил и може би ще ме потърсиш;

Но ще бъде късно... Аз отдавна не светя за Теб... Отдавна не те чувствам в себе си...

А ако ли не - просто ще си останеш сам излъган, че си победил,

но не знаеш колко много губиш...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

The_gold_f (Веселина Костадинова)

2008-01-29T07:46:35+02:00

Страхотно написано,но и с много тъга!А на този глупак му кажи едно"майната ти"!Не си заслужава да плачеш и страдаш за никой,който не го оценява!Прегръщам те,Маги!
Candie (Валентина Атанасова)

2008-01-13T23:20:15+02:00

Страхотен дебют,мило!Наистина лъха много тъга от стихотворението и това не ме радва,защото искам да си щастлива.Ти го заслужаваш!!!Обичам те и се надявам следващия път да пишеш за изпепеляващаща,изгаряща и СПОДЕЛЕНА любов.Успех!{{}}