pebouce (Моддо Моддо)
11 9
8 jul 2007, 23:07

Тъга от любовта 

  Poesía
815 0 2
Ноща се спусна и настъпи мрак,
звезди блещукат отново в  небесата,
вият кучетата и всявят страх,
а в моята душа бушува тъгата!

Мисля си за магията на любовта,
ах! Защо тя така наранява женските сърца?
Защо хората се влюбват и разлюбват,
мечтаят, жадуват, а после неусетно се погубват?

Кога ще спрат жестоките лъжи,
кога ще спре да ни боли?!
Защо в любовта винаги е така,
защо от нас далеч е сега нежността?!

А може би някога болката ще спре!
А може би някога с нежност ще ни галят две ръце!
Може би в душите ни някога ще разцъфти
стремежа и порива към нашите мечти!

А може би това е една мечта,
която няма да се сбъдне, знам това,
защото след всяка сбъдната мечта
идва намесата на жестоката съдба!

© Моддо Моддо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А може би някога болката ще спре!
    А може би някога с нежност ще ни галят две ръце!

    Повярвай истински в това, мила, защото има две ръце, които са ти отредени и които и ти ще милваш с наслада! Разкошен стих...
  • Може би с тази оценка досега(3,5) анонимните критици искат да ти покажат как според тях не трябва да се пише...
    Според мен стиха ти е невероятно искрен (защото не е украсен)Всеки написан стих е като -войник , който се сражава ..Може да бъде посрещнат с фанфари ,но да прегори за пет минути,защото е повръхностен... И обратното -може и никой да не те удостои с внимание , но във произведенията ти да има Дълбочина ....Така , че ти дерзай.. И не падай Духом!!!!!!!!!!!!!
Propuestas
: ??:??