Предават "Шоуто на Слави" в Америка.

Аз гледам... Гледам и тъгувам

за рожбите ни, отпътували

през океани и земи,

от своята страна прокудени,

да търсят чужди добрини.

А песента за облачето бяло

разплаква толкова души,

за своята родина заболeли

и изтървали скритите сълзи.

И гледам внучката по скайпа

тревожно - болничка лежи,

но се усмихва "О, ще се оправя!"

а в мен тъгата ú пълзи.

"Защо си толкова далече, бабо,

от твоя чай да ми направиш?"

Да беше, мило, чаят само, 

то лесно можеше да го забравим.

Деца, не си отивайте от нас! -

Аз моля, моля своя Бог без глас -

тук даже слънцето е друго,

усмихнато сърцата топли.

И може много да е трудно,

но направете своя опит.

Едва ли някой днес отрича,

че много, много ще е нужно,

но българите, ако са задружни,

ако Родината си, не държавата обичат...

Ако..  Ако...  Ако...

То няма те Родината

да чуват по концерти само

и по лицата свидни няма

преглътнатите сълзи да се стичат.

И няма само

далеч на Изток с обич да заничат

на младостта очите нямо...

И няма само... Няма само...

А някъде в безкрая е България!