Тъгата следва ни по пътя дълъг като игра децата...
защо сме тъжни и унили, щом няма вечно да сме живи ,
розови мечти или студът във нашите души -
от тях ни боли по начин, който не прости.
Всеки сам решава дали тъгата да избави,
дали да бъде силен, или борбата да забрави,
борба с ясен изход и мечти -
борба срещу себе си да зароди...
Сам да бъде той до края, без да поразява си съдбата блага,
без мечти заровен в собствен гроб изровен
и от кал да породи своите мечти,
в реалност да ги въплъти ...