Тъгата

30 ene 2013, 17:44

Poesía » Otra

471 0 0

Тъгата ми гнездо си свива в мислите.

Протяга клони, кротко пуска корени.

С фантазии се кичи обезлистени.

Изпълва страховете ококорени.

Тъгата ми е странница и блудница.

Зазижда тъй безценното ми време.

Превръща намеренията в лудница.

Надеждата нахално ми отнема.

Но има смисъл да е тъй жестока

тъгата ми - като жена ревнива.

Тя пали в мене болката стоока,

която ми напомня, че съм жива.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.