В теб бяха красивите слова,

в теб изгряваше първата и последна луна.

В тъмнината ти откривах страх,

но в сърцето ти се усещаше загадъчната красота.

***

Примирена беше със своята съдба,

звездите красиви осветяваха твоята душа.

Беше вечно студена, черна и самотна,

в тебе липсваше топлотата на любовта.

***

Никога слънцето не те докосна,

не те стопли с малките си усмихнати лъчи.

Светлината никога не те погледна,

затвор бе животът в твоите очи.

***

Докога ще бъдеш ти така,

живееща в дом от сенки и мъгла?

Споделяйки с отчаянието нечия самота,

ей, нощ вълшебна и красива, нима и ти отиваш

в света на погубените от тъмнина сърца? 

Милан Милев

13.09.2011