petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
11 may 2010, 7:49

Тъгата на палача 

  Poesía » Civil
1050 0 31

Изморен от съдбата си тъжна и зла,

неусетно проплака палачът:

- Боже, кой ли възелът тъй ми вързá,

та отвътре ме кара да плача!?

 

 

И кой с тежък и трънен венец

е главата ми лесно окичил,

та очите не могат да спят

от сърце, що в гърди е наместил?

 

 

И дано опустеят тез златни пари -

заради тях и душата ми плаче!

Но кажи що да сторя - деца у дома

ми протягат ръка за коматче!

 

 

А от трясък на топора, паднал в целта,

съм разкъсван - досущ като куче.

И макар, че чрез смърт заработвам пари,

знам - пропити са с плач на сираче.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разтърсващо!...
  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
  • "А от трясък на топора, паднал в целта,
    съм разкъсван - досущ като куче.
    И макар, че чрез смърт заработвам пари,
    знам - пропити са с плач на сираче."

    Разряза ми душата с този стих
    (палачи и богати също плачат).
    И никой на света не е роден убиец
    нито престъпникът, нито палачът...

  • палачите също плачат....!
    много силно, Петя...много!

    вълчи прегръдки!!!
  • Как не съм го видяла до сега!!! Прегръщам те мила!
  • Страхотна си,Петя!
  • Силно!
  • Дълбоки размисли - изплакани чрез реалистичното ти перо...
    Поздрав!
  • !!!
    ((( )))
  • Силно и неповторимо!!!
    Поздравления и от мен!!!
  • Съгласен с inakrein (Илияна Каракочева).
    Поздрав, Петя!
  • Тъжно, но ми хареса! Поздрав, Пети!

    "И макар, че чрез смърт заработвам пари,

    знам - пропити са с плач на сираче."

    ......
  • Много емоционален и въздействащ стих!!! Поздравления!
  • Страхотен стих, мила Петя!Много силен и въздействащ!
  • Различен стих, и толкова истински! Благодаря ти!
  • Усетих как ме полазиха тръпки......
    Поздрав, въздейства силно!
  • Ами палач със съвест... Поздрав, Петя!
  • Невероятно силен и стилен римуван оксюморон...
    Поздрави !!!

  • великолепно стихотворение...
    Браво, Петя!
  • Направо ме посече... отивам да си търся главата! И средновековието е имало недостатъци, сега брадвите са по-изтънчени и секат от вътре на вън! Поздрав за силния стих, Петя!
  • ... сълзите пред съвестта и силата да си чист.......
  • Силно е!
  • Аууу, настръхнах, нямам думи, много тъжно! Страхотен стих мила Пети! Поздрави!
  • В живота си всеки е поставен там, където душата му ще премине най-много изпитания...Но само търсещите спасение чуват тихия гласец на съвестта:
    "Боже, кой ли възелът тъй ми вързá,
    та отвътре ме кара да плача!?"
    Много добре си го изразила!!!
  • Много силно и разтърсващо стихотворение!!!
    И те носят душа - права си, и много по-тежко от другите преживяват чуждите съдби...
    Живот!!!
    Поздравления, Петя!
  • "В друго време, в друг свят"!
    Тогава не са имали избор какво да работят, само и само да осигурят прехраната на децата си, въпреки, че душата им се е разкъсвала от угризения и болка!
    А МНОГО често от гилотината са падали и невинни глави!
    Желая ти усмихнат ден, Ари!
    Благодаря на всички спрели се до мен!
  • Наистина, няма по-точно определение от - силен стих!
  • Другия път ще напиша нещо за тези, на които не им трепва нищо!
    Пък този си е, явно, изключение!
  • "А от трясък на топора, паднал в целта,
    съм разкъсван - досущ като куче.
    И макар, че чрез смърт заработвам пари,
    знам - пропити са с плач на сираче."

    В душата бъркаш, Петя!!!
  • !!!Силно е!!!
  • "Всеки сам е отговорен за своята физиономия"...
    Поздрав, Петя!
Propuestas
: ??:??