Тъгуваше магарешкият трън,
защото викаха му „Грозноватко“.
Ала пчелата-фея Зън-Зън-Зън
влетя при него и му рече: „Братко,
за мене ти си чудно съвършен
и чуден сок таиш, о, Трънчо сладък!
Аз искам да те виждам всеки ден
засмян и без душевен безпорядък!
Аз от цветчетата ти виолетни
си правя дивен трънчов мед по-сетне,
а твоите бодили-стражи
ме пазят от осѝте врàжи!“ ...