Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
14 dic 2021, 11:24  

Tъй „мъдрия“ смисъл 

  Poesía » Filosófica
287 4 6

Ах, къде ли е онзи шапкар от Алиса?
И защо не съм вече аз малко дете?
Та всесилната Пипи ей тъй да ме слиса,
на дърво лимонадата пак да расте.

 

Както нощем с мечти в небесата си скита,
Mалък принц да  откъсне за мене с ръка
роза звездна. Магия сред книгите скрита...
Да съм Малечка Палечка, да е така,

 

както нявга магьосник от Оз е орисал,
да съм Шехерезада и всичко да знам.
А пък вие  търсете „тъй мъдрия“ смисъл,
на това и бездушен да бъдеш голям.

 

Чака вън на прозореца приказка бяла
и съм Cнежна кралица, и имам шейна.
Грозно пате, дарило сърце на раздяла,
в своя стих. Мои лебеди, ей ви го. На!

 

А остане ли миг до дванайсет ми стига,
до тринайсет да мога да стигна поне...
Две пантофки, магия, нечетена книга,
светло чудо, което света не отне.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Лина!
  • ♥️
  • Нещо тези дни не ми "лети метлата" и бягам, презглава. Благодаря ви!
  • Наде, каквото и да ни поднесе съдбата, детството е нашият спасителен бряг, където се завръщаме, за да продължим!
  • Заграбваш момчешките видения - Малечко-Палечко си е наш, Палечка е момичешка. А пантофка ти трябва една - за да оставиш за принца следа /мале, почнах и да римувам!/....
    Търсиш спасение в детството... Красиво и певческо, емоционално - лека тъга из синята мъгла на спомените...
  • Винаги пазим детето, което вярва в приказки. Дори и когато не го признаваме (или най-много тогава). Поздрави, Наде!
Propuestas
: ??:??