- Сама ли си? - попита мракът.
- Не, как ти хрумна,
имам си звезди...
Не виждаш - в шепите ми падат,
загубени във тъмното души.
- Ти сам ли си? - попитах мрака.
- Не, как ти хрумна,
имам си луна...
- Не знам, тъй стори ми се,
сякаш плачеш.
- Не, аз не мога, падна пак роса.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Не знам колко пъти го прочетох, но ще се върна за още. Благодаря.