Казваш "Обичам те!".
Доверих ти се, макар да беше лъжа.
Незавършената ни приказка трудно се скрива.

Когато се запознахме, имах чувството, че животът ме зашлеви.
В теб имаше нещо, накараме да изпитам радост.

Ти си първото, за което си мисля, когато се будя сутрин и последното, за което се сещам преди да заспя.
През целия ден си в ума ми.

В един момент бях сам, а в следващия ти се появи и запълни празнината.
Ти ми отвори очите и сърцето.

Знаеш, че не сме изпитвали такива чувства към никой друг.
Така, че наречи ме глупав, наречи ме тъжен.
Ти си най-доброто, което съм имал.

Накрая ще се примиря, ще умра сам и съществуването ми е безсмислено.

Какво по-истинско от любовна история с тъжен край.