Тъжен мир

15 ene 2008, 9:31

Poesía

604 0 2

И дните се изхлузват подир мен

в забравени, самотни нощи,

и сякаш нямам ден,

защото миговете му са лоши!

И любовта е плод забранен -

в самотата гние и се трови,

и аз съм получовек ранен,

чиято болка сърцето на парчета рони!

И слънцето за мен е черно -

в безкрая му аз виждам своя край,

и зная, че ще плача прекомерно,

защото вярвах, че ще има рай!

И хората са просто шума,

в която има купища сълзи,

а има една едничка дума,

която може и да ни спаси...

МИР

И мирът ще настъпи

едва, когато човекът е далеч,

и в безпределни синева

слънцето ще грее веч!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.